***

Цигарата – запалено око.

Сълзи димът.

Пръстите потрепват нервно –

чувствителни са,

дори при досег с въздуха.

Най-труден е пътят

до първата сълза,

после идва дъждът

и лицето ти се скрива

 мокрото.

Главата ти е земното кълбо.

Докато в едната половина

е облачно,

от другата нахлуват

топли ветрове.

И винаги вали, и винаги гори.

Човекът е земетръсна зона.

Не може в него

вулканът дълго да мълчи.

Главата ти е земното кълбо.

И винаги главата се върти

в туптящата вселена

на човешкото сърце.

                 Диана Стефанова

***

Огонёк папиросы. От дыма слезятся глаза.

Пальцы нервно дрожат, ощущая воздушные струи.

Труден путь до слезы, но лишь первая капнет слеза,

растворится лицо, принимая дождя поцелуи.

 

Голова – шар земной. Где-то там остывают туманы,

а в другой стороне гулко тёплые ветры гудят.

Постоянны дожди, рвётся пламя из жерла вулканов,

и трясётся земля, получив нервной дрожи заряд.

 

Человек нестабилен – эмоций и склонностей пленный,

хоть вулканы страстей потушить и пытается он.

Голова – шар земной, что вращается в ритме вселенной

человечьего сердца, пульсируя с ним в унисон.

Оценки читателей:
Рейтинг 10 (Голосов: 2)

Статистика оценок

10
2
 

RSS

Очень хорошее стихотворение!