***

Сега луната е по-близо до мен.                         

И аз я моля да вземе светлината от очите ми  

и да погали сънищата ти.

Животът с много цветове душата ми бродира, 

сега преследва ме с най-тъмния си цвят…

И аз не знам какво съм всъщност вече –           

жена или дете, а може би и двете заедно.        

Повярвай ми, да се събудя, аз не искам.          

Най-истинският ми живот е в сънищата.           

Другото е само представление                          

и ако не сложа навреме маската,                       

лицето си рискувам да изгубя.  

                           Диана Стефанова